Езиков център Words Бургас

Води ли научаването на втори език, до появата на нова самоличност?

Води ли научаването на втори език, до появата на нова самоличност?

Причините, поради които е трудно да се научи втори чужд език, са безкрайно много. Някои са свързани с биологичните промени в съзнанието ни, при възприемане на нова информация, други пък с трудната граматика на даден език. Учениците в американските училища, например, учат родния си английски език до последната си година в училище, а някои от тях нерядко  продължават и след това. Следователно, ако един език беше толкова лесен, то тогава едва ли случаи, като последния пример, биха съществували изобщо.

Нека, обаче подходим малко по-различно и вместо да анализираме причините, поради които един език е труден, да се спрем на нещата, които правят изучаването на нов език по-лесно и по-приятно.

За да се нарече един човек, успял в изучаването на даден език, едно от нещата, които допринасят за това, е този човек да умее да пише на съответния чужд език.  Известен пример за такъв човек е британският писател от полски произход  Джоузеф Конрад с рождено име Ю̀зеф Тео̀дор Ко̀нрад Коженьо̀вски, автор на повестта „Сърцето на мрака” (1902). Конрад пише най-известното си произведение на английски език, въпреки че по онова време френският му е по-силният чужд език, а родният му език е полски.  И въпреки силния си акцент, и до днес Конрад се счита за един от най-великите британски автори.

Използването на английския като литературен език набира популярност през последните години. Журналистът Уилям Граймс, в една своя статия във вестник Ню Йорк Таймс, обръща поглед към едно ново поколение автори, които умело превръщат познанията си по чужд език в невероятни литературни творби. Граймс счита, че владеенето и писането на чужд език има огромен ефект върху самия автор и творбите му. Причината е, че с течение на времето, подобен тип автори започват да придобиват „нова самоличност”, докато творят на език, различен от родния им, особено когато живеят в съответната чужда страна. Това дори им позволява да откриват нови черти от характера си, които дори не са подозирали, че съществуват до този момент.

Литературният феномен, който писателите описват, е подробно разгледан от проф. Робърт Шрауф и колегите му от Пенсилванския университет като форма на учене, зависещо от състоянието, в което се намираме, докато придобиваме нови знания. По време на прочуването група участници били помолени да научат набор от нови думи, като единият път трябвало да направят това над вода, а другият път-под вода. След това били изпитани два пъти при същите условия-под и над вода.

Резултатът бил, че паметта се оказала по-ефективна, когато  тествали знанията им там, където са ги придобили, без значение колко некомфортна е била ситуацията. Подобни обяснения могат да се използват и да опишат как дадени емоционални състояния могат да доведат до появата на спомени, които очевидно не са в никаква връзка с настоящия момент. Например, един ядосан шофьор на пътя, който ви се разкрещи, може да събуди у Вас спомени за последния скандал, който сте преживели с гаджето си.

Проф. Шрауф дава и доказателства в подкрепа на теорията си. Например, ако изберем една и съща дума на първия или втория чужд език,това би накарало хората да си припомнят събития, случили се по различно време в техния живот. Думите на първия език водят до припомнянето на неща, случили се по-рано от техния живот, докато наблюдавайки превод на втори език би довело до спомени, които са се случили на по-късен етап от живота ни.

Резултатите от прочуването на проф. Шрауф довеждат до установяването на ключов аспект, който би помогнал на хората при научаването на чужд език. Всеки път, когато някой учи нов език, започва да го асоциира с нов тип преживявания, които са „отдалечение” с предишни случки от ежедневието ни. За много хора това е крайно объркващо. Подобен опит може да накара хората да не се чувстват себе си, тъй като в сфера, в която преди са били перфектни, изведнъж се превръщат в напълно начинаещи и отчаяно търсят нещо познато, на което да се опрат в процеса на учене. За други пък, като писателя Йоко Тавада, японец, който живее в Берлин и пише на немски език, именно явлението на отчужденост и отдалеченост от родния ни език и от всички свързани с това преживявания, запалват искрата на креативността му за писане.

Използването на два езика е изключително интересен феномен и за психотерапевтите, които добавят и своите обяснения и изводи от това. Пациенти, които претърпяват травми често съобщават за умението си да ги обсъждат гладко на втори си език, а не на родния си такъв. Това избягване на родния език спомага подсъзнателно да се създаде една дистанция от емоционалното неприятно състояние след момента на конкретната травма.

Изучаването на състоянието на хората, които пишат на техния втори език, а не на родния им, доказват, че нашата идентичност може да играе ключова роля в способността ни да възприемаме нови лингвистични знания. С напредването на възрастта ни, нашите нови преживявания започват да се натрупват в съзнателната ни памет. Ученето на втори език, когато сме възрастни, може да ни помогне да откроим дадени периоди от живота ни или обратно, да потиснем други.

Така, мненията на писателите и науката за автобиографичната памет може да държи ключа за успешното учене на нов език. Това, разбира се, може да включва форма на лична трансформация, като задължително условие за успешното справяне със задачата. Ако не успеете веднага, то определено би следвало, че проблемът може да  се крие именно в неспособността Ви да се освободите от предишното си Аз. Но, за онези от Вас, които приемат отворено новата си идентичност, ученето на чужд език може да бъде просто едно ново и освобождаващо начало в всички аспекти от Вашия живот.

Ако решите да предприемете такова, ще се радваме, ако се запишете за някой от предстоящите ни езикови курсове в Бургас!