Езиков център Words Бургас

Защо някои езици звучат по-бързо от други ?

Защо някои езици звучат по-бързо от други ?

Доказан факт е, че всеки един език, който ни е непознат, ни звучи, все едно се говори с 320 км. в час. Явление, описано от някои учени, като наподобяващо „вихрушка“ от напълно непознати, за нас, срички, които е невъзможно да бъдат разделени в съзнанието ни. А това, е просто защото, думите нямат никакъв смисъл за нас. 

Езикът, пък който ние говорим звучи точно толкова бързо на един чужденец, колкото на нас ни звучи реч на хинди или мандарин, например. Но, въпреки това, някои езици несъмнено изпреварват други по скоростта, с която звучат. Испанският, например, задминава френският значително, докато китайският, пък, оставя далеч зад себе си немския.

Но каква е причината за това? 

Диалогът в даден филм, превеждан от английски на испански, не се движи с половината скорост на оригинала, а испанските филми не отнемат четири часа, когато се превеждат на френски. Тогава, следователно, между различните езици, трябва да има нещо като „обединител“, който да предава информацията със същото темпо, дори и скоростта на езика да е различна.

За да разнищят тази загадка, учени от университета в Леон наемат 59 мъже и жени доброволци, които говорят един от седемте основни езици – английскифренскинемскииталиански, японски, мандарин, испански, и един не толкова често срещан – виетнамски. Всички тези 59 участници в проекта, били инструктирани да четат 20 различни текста на своите родни езици и да ги запишат. Всяко една затишие по-дълго от 150 милисекунди било премахнато, но като изключим това, останалата част от записите била запазена напълно автентична.

След това, изследователите преброили всички срички в записите и продължили да дискутират колко точно значение се съдържа във всяка една от преброените срички. Една едносрична дума като „bless“ /от англ. „благословия“/, например, е доста семантично натоварена, т. е. съдържа в себе си сравнително голям обем информация. Едносричната дума „to“ /от англ. “да“/ носи значително по-малко информация. А една конкретна сричка, подобна на  краткия звук „i„ , като например в думата „jubilee“ /от англ. „юбилей/, няма абсолютно никакво значение.

Учените обобщават тези изводи и достигат до две важни стойности за всеки един език: средно ниво на информационна наситеност на всяка една от сричките и среден брой срички, изговорени в рамките на една секунда в нормална реч. Виетнамският бил използван като изходна точка за сравнение с другите седем, тъй като именно този език съдържа срички, натоварени със значителен обем информация.

За останалите езици, учените открили, че колкото по наситена на информация е сричката, толкова по-малко от тези срички трябва да се изговорят в секунда, а и оттам толкова по-бавна става речта. Английският език, който е с висока стойност на информиране от 0.91, се говори с средна скорост 6.19 срички в секунда. Мандарин, който е начело в списъка с езици, първенци по стойност на информираност със степен 0.94, се говори с бавната скорост от 5.18 срички в секунда. Испанският, със сравнително ниска степен на информираност 0.63, профучава със скорост от 7.82 срички в секунда. Но първото място държи японският, който задминава испанския със средна скорост 7.84, поради сравнително ниското ниво на информираност от 0.49. Интересното е, обаче, че въпреки тези разлики, в крайна сметка, всички тези езици предават почти идентични нива на информация в рамките на една минута реч.

"Определено съществува баланс между наситеността на информираност от дадена сричка и скоростта на трансмисии на определен брой срички“, твърдят учените лингвисти, провели конкретния експеримент. Един, наситен на информационна стойност, език, ни кара да използваме по-малко речеви единици, отколкото по-слабо информиращ ни такъв.  С други думи, слухът ни не ни лъже: испандците наистина „спринтират“, докато комуникират, а китайците просто „се разхождат“,  в сравнение с тях.

Нито едно от тези неща, обаче, не превръща процеса на учене на нов език в по-лесно занимание. Просто ни напомня, че зад всички тези разлики, които отделят мандарин от тайландски, норвежки, или хинди, например, се крият много прости, и много общи правила. ДНК-то на речта ни, подобно на нашето човеко ДНК, ни прави много по-близки един до друг, отколкото предполагаме всъщност.