БЛОГ: За връзката между спестяванията и езика

Зависят ли спестяванията ни от езика, на който говорим и мислим?

Защо, ако родният ни език е английски, можем да имаме по-малко спестени пари в банковата си сметка от един жител на Люксембург или Северна Корея, или каква е връзката между езика, на който говорим и мислим, и нашите спестявания?

Един от основните въпроси, привличащ вниманието на икономисти от цял свят, е защо държави с подобни икономически модели показват напълно различни тенденции по отношение на спестяването на пари и справянето с различните финансови кризи.

В своята лекция по време на TEDGlobal2013, професорът по поведенческа икономика, в университетa Йейл - Кейт Чен, анализира интересни идеи, които икономистите могат да взаимстват от лингвистите и да стигнат до заинтригуващи резултати.

Проф. Чен се опитва да аргументира тезата си, анализирайки езици, в които граматическата категория „бъдеще време” отсъства частично или напълно, или пък не е толкова строго изразена. Наблюденията му показват, че вероятността носителите на подобни езици да имат повече спестени пари в банковата си сметка и да взимат по-уверено решения, свързани с предстоящи събития, е около 25 % по-голяма, отколкото при носителите на език, разполагащ с няколко различни и задължителни конструкции за формиране на бъдеще време. (каквито са, например, английският и гръцкият).

Обяснението на Кийт, който е от китайски произход, за това е следното:

* „Всеки път, когато говоря на английски, мислейки и обсъждайки действия, отнасящи се за бъдеще време, съм „принуден” да ги разгранича в съзнанието си и в речта си от настоящия момент, тъй като в английския език граматическата категория „бъдеще” присъства и то, в няколко ясно диференцирани аспекта.”

Това, от своя страна, според Кийт Чен, би затруднило процеса на спестяване, тъй като съществуването на „неопределената идея” за бъдеще, прави действието на пестене по-далечно и по-трудно за изпълнение. А и както и атрактивният лектор отбелязва:

* „Защо да жертваш едно удоволствие в сигурното настояще за сметка на несигурното и далечно бъдеще?!”

Обратно на това, един китаец, например, какъвто е самият той, би бил много по-склонен към пестеливост, отколкото един англичанин, защото ако говорим език без бъдеще време, времевите категориите „се сливат”, и това, от своя страна, прави бъдещето по-близко и осезаемо до днешния ден. Т.е. това би ускорило пестенето, тъй като бъдещето е „още днес”, а не „чак утре”, и няма да се налага да чакаме неопределeно дълго, за да получим това, за което сме спестявали.

Всички резултати от задълбочените анализи, които Кийт Чен прави, потвърждават тезата му.

Едно от изследванията, на които стъпва с аргументите си, е сравняването на поведенческите навици и склонност към спестяване на държавите, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по % спестен годишен БВП за периода 1985 - 2010.

С най-лош резултат е Гърция, успявайки да спести едва 10%. (в гръцкия език има задължителни конструкции за изразяване на бъдеще време). Малко преди нея са Щатите и Великобритания, съответно с 20 и 25%. Първенците по спестяване са Люксембург с близо 45% спестен БВП за същия период, следвани от Южна Корея с 35%.

Освен влиянието, което оказва езикът, на който комуникираме, върху навиците ни за спестяване, професорът по поведенческа икономика oткрива влиянието му и върху навиците ни на пушене, склонността към затлъстяване и воденето на безопасен сексуален живот.

Той открива, че при носителите на език без категорията „бъдеще време“ се наблюдава около 25% по-малка склонност към пушене, около 13% по-малка вероятност за затлъстяване, и около 21% по-висока тенденция към водене на безопасен сексуален живот. Според Чен, основната причина за това е, именно фактът, че тези хора говорят и мислят на език, който граматически не разделя времевия спектър на „сега“ и „утре“. Те избират да живеят "тук и сега", свидетели са на последиците от действията си още днес, и незабавно предприемат мерки за евентуална промяна, без да се осланят на несигурното и далечно бъдеще време. А то, освен, че е отразено в даден език, чрез разнообразните бъдещи конструкции, преди всичко формира начина ни на мислене във всички аспекти от човешкото битие. А какво по-сериозно и изискващо обмисляне занимание, от пестенето на пари?!

Така, че следващия път, когато се се зачудите защо балансът в  банковата Ви сметка е отрицателен, бъдете сигурни, че мислите на език с бъдеще време.

Вижте и видео от презентацията на  Кийт Чен, в плеъра по-долу - >